Депресия

Депресията има много и различни лица. Тя може да бъде изразена чрез усещане за тъга, отчаяние, страх, изолация, липса на интерес към нещата, които са носили радост преди, а също откъснатост от хората и близките ни. В тези състояния често липсва желание за контакт – физически, емоционален, сексуален. Преживяванията варират от една изравнена емоционалност, в която липсва каквото и да е вълнение до свръхемоционалност и плачливост. В депресивното състояние може да изпитваме силно усещане за вина, самокритичност и безнадеждност. Нарушения в съня – липса на здрав сън или прекомерна сънливост също бих могли да бъдат знаци за депресивно състояние, промяна в хранителните нужди, също. Понякога симптомите са леки и човек успява дълго време да ги понесе и издържи без това да наруши начина му на живот, но това е само на пръв поглед. Неглижирането и пренебрегването на тези знаци – телесни или психични може да задълбочи и усложни развитието на депресивното състояние.

Депресията се проявява в спектър от епизодично депресивно състояние (лека депресивност) до диагнозата – клинична депресия (тежка депресия). Най-често срещания тип депресивност е в категорията състояние, а не диагноза – тоест не се касае за тежка клинична депресия. Депресията би могла да възникне като отговор на нещо преживяно – такава е реактивната депресия. Тя би могла да се появи след преживян солен стрес, загуба или друго травматично събитие. Друг тип депресивни състояния са например екзистенциалната депресия (свързана с криза на смисъла, усещането за свобода, темата за смъртта или липса на усещане за значимост), следродилната депресия, сезонната депресия (най-често в есенно-зимния период, свързва се с много биохимични фактори, вследствие на природните сезонни промени) или ажитираната депресия (работохолизъм или висока активност в задачи, за да се измести фокусът от вътрешното усещане за тревожност). Ажитираната депресивност е масов проблем в света днес. Това състояние се преживява като тревожно депресивно усещане и е изключително срещано в света на корпоративния свят и забързаното ни ежедневие. Особено тежък е вътрешния конфликт, който се поражда между потребността на тревожността от една страна – да се изрази навън към света и другите през активност и действие, а от друга страна работи поривът на депресивността, който провокира оттегляне и затваряне навътре, потъване в себе си.