Темата за самооценката е в основата на всеки човешки проблем. Тя е свързана с усещането ни за справяне, за принадлежност, за стойност и изобщо за удовлетвореност. Тя ни създава вътрешната нагласа и убеждения, които се превръщат в неизказаните правила, които тайничко от самите нас, без да осъзнаваме ни водят през целия ни живот.
Самооценката е онази част от нас, която ни кара да вярваме в това:
- Какво можем?
- Какви взаимоотношения заслужаваме да имаме?
- Как да живеем?
- С какви хора се обграждаме?
- На какви места „попадаме“ или избираме да бъдем?
- Можем ли да мечтаем?
- Задвижваме ли се към желаното?
- Как изобщо живеем?
Ако мога да препоръчам тема за изследване и работа на всеки, който е в колебание с какво да започне в своето израстване или психотерапия – то това категорично е самооценката. Самооценката е основен фактор на психичното ни здраве. Какъвто и проблем да имаме, то все някак стигаме до това как възприемаме себе си или другите спрямо нас. Интересен, но не и необясним е фактът, че много малка част от хората в света имат здрава и адекватна самооценка. И това не е случайно, всички си носим малките или по-големи травматични преживявания. И тези травматични ситуации са се отразили най-вече в усещането ни за това колко струваме, колко можем, колко и какво заслужаваме.
Най-често срещания проблем сред хората бих казала, че е ниската самооценка. И тук не правят изключение и онези, които изглеждат като „надувки“ и „голямата работа“, тези за които често мислим, че са с прекалено висока самооценка. Всъщност е точно обратното, защото няма такова нещо като истинска висока самооценка. Има само такова поведение или рационално вярване в това, което е компесаторно именно заради дълбокото емоционално убеждение, че собствената стойност е ниска и се налага да убедим света и самите себе си в обратното. Това е абсолютно несъзнателен процес, така че тези хора обикновено никога не достигат до това разбиране и нужда за вътрешна работа и промяна. Така тръгва този модел. Това през което можем да видим ясно това противоречие между истинското дълбоко убеждение и това което се показва в света като самооценка е реакцията към критика. Ако беше истински здрава и адекватна тази самооценка, то критиката не би имала емоционално влияние върху реакцията, каквато при тях най-често е съпротивата или агресията в обратна нападка. Помислете върху това. J Моя любима колега използва следното: „Ако някой ти каже, че косата ти е синя, това ще те запали ли емоционално?“. Не, разбира се! Защото знаеш каква е косата ти, но ако имаш травматичен опит със синя коса, автоматично ще тръгне емоционална реакция към този който натиска това бутонче.
За да си помогнем сами в стабилизирането и заздравяването на собствената ни самооценка е нужна много подкрепа към самите нас и добра информираност за това как можем да развиваме адекватно усещането за собствената си стойност. Ето и някои основни аспекта в живота ни, които са важен фактор във формирането на нашата самооценката.
Семейна среда
- Родителска подкрепа: Децата, на които се дава адекватна подкрепа, искрено внимание и любов от своите родители, са склонни да развият стабилна и здрава самооценка.
- Лично пространство: Родителите имат тежката задача да дадат подкрепа на своите деца, но едновременно с това и лично физическо пространство. В това свободно и лично физическо пространство се формира и здравото психично пространство. Децата имат нужда от свободни игри, от своя територия и среда, в която не са под контрола и наблюдението на грижещият се за тях авторитет. Това тренира в децата самостоятелност, доверие в собствените умения и ресурс и ги свързва с най-важната за тях част в света – средата от равни.
- Очаквания и критика: Критиката и завишените очаквания от родителите могат да бъдат сериозен фактор в изграждането на ниска самооценка. Свръх изискванията водят до развиване на редица нездравословни вътрешни убеждения, вярвания и поведенчески модели, които в зрелия живот могат да се проявят като работохолизъм, перфекционизъм и редица други нездравословни и компесаторни механизми.
- Семейни отношения: Здравите семейни отношения са в основата на формирането на адекватна самооценка. Умението на членовете в семейството да уважават и зачитат както индивидуалността, така и заедността е водещ фактор в това какво усещане остава в нас за отношенията, света, другите и самите себе си.
Личен опит и постижения
- Успехи и провали: Въпреки, че това да се учим да се проваляме е важна част от детските години, житейският ни опит в зрелостта може да промени значително нагласата ни към собствената стойност и умения. Понасянето на неуспеха е изключително важна част от израстването ни и намирането на собствения ни път. Без умението да рискуваме и да се проваляме не можем да имаме свободата да действаме, да опитваме, да търсим, да се учим и развиваме. Друг аспект е проблемът с приемането на успеха – често пъти и там идва голямата изненада, откривайки, че въпреки постигнатото сами на себе си не даваме нужното признание. Ако искаме да работим върху самооценката си, можем да го направим във всеки един етап от своя живот като използваме важните за нас ситуации– успешни или не, за да открием модела през който действаме и възприемаме случващото се.
- Опознаване на собственият ресурс: Откриването и развиването на собствените ни таланти и умения спомага за подобряването на увереността и самооценката. Когато започнем да експериментираме в различни активности, се свързваме и развиваме много аспекти от личността си, които ни дават изцяло ново усещане за това, което можем, искаме или заслужаваме.
Социални взаимоотношения
- Приятелства: Контактът с така наречените ни равни, е изключително важен за формирането на здрава самооценка. Под равни се има предвид например децата в класа или колегите в зрелостта. Това са онези, които са на нашето йерархично ниво в средата. Когато сме лишени или се избягва този контакт се изпуска един от най-важните ресурси за изграждане на здрава самооценка, а именно подкрепата на адекватната среда около нас. Подкрепящите приятелства, не само в детството, но и в зрелостта могат да помогнат за подобряването на нашата самооценка.
Психично здраве
- Емоционална стабилност: Емоционалната интелигентност и способността да управляваме стреса и да се свързваме и изразяваме ефективно своите емоциите влияят с огромна сила на нашата самооценка. Това са и едни от първите умения, с които работим в терапията. Да разбираме какво става с вътрешните ни усещания и нужди е най-прекият път да изучим и какво ни спира, как можем да го променим и подобрим, за да бъдем по-пълноценни в разпознаването и преживяването на емоциите и чувствата, които ни движат в света.
Други важни фактори във формиране на самооценката ни са например нашия образователен и професионален опит, стандартите на средата, в която живеем, които определят много често неадекватно идеите ни за успех, красота или щастие например. Това репресира, изкривява и отдалечава човекът от неговата собствена нужда и ценност. В терапията имаме за цел да се разграничим от този обществен натиск и да намерим собствения ресурс и мотивация, които да ни водят към идеята ни за успех, щастие и удовлетвореност.
Вътрешният „диалог“ или начинът, по който говорим на себе си, макар и често пъти неосъзнато, мислите и убежденията, които имаме за самите нас, света и възможностите, са също критично важни за нашата самооценка. Те всъщност я отразяват. И тук идва една прекрасна възможност, която забравяме.
Това е двупосочен път – самооценката влияе на това какво правим, но и това, което правим влияе на самооценката.
И ако не можем да променим толкова бързо, колкото ни се иска самооценката си, то можем да променим това, което правим за себе си. И така засилваме и заздравяваме усещането за собствената си стойност. Как например? Като си даваме нужната грижа и качество на живот. Спортът, отделянето на време за хранене, любимо занимание, време прекарано с желаните хора и места е начин да си потвърдим дори неврологично и възприятно, че ние имаме правото на тази грижа.
И е наистина наша отговорност да направим така, че да си даваме нужното в живота.